свръхчовек

Речник на българския език

свръ̀хчовек съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. свръхчовеци, м. Във философията — силна личност, която се поставя над всички останали и не се подчинява на никакви ограничения. ___ прил. свръхчовешки, свръхчовешка, свръхчовешко, мн. свръхчовешки. Свръхчовешки усилия._

Грешни изписвания (3)

  • свръхчовик
  • свръхчувек
  • свръхчувик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свръх-чо-век
непълен член свръх-чо-ве-ка
пълен член свръх-чо-ве-кът
мн.ч. свръх-чо-ве-ци
членувано свръх-чо-ве-ци-те
бройна форма свръх-чо-ве-ци
звателна форма свръх-чо-ве-ко