свръхпостижение

Речник на българския език

свръхпостижение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свръх-пос-ти-же-ние
членувано свръх-пос-ти-же-ни-е-то
мн.ч. свръх-пос-ти-же-ния
членувано свръх-пос-ти-же-ни-я-та