свръхкултивиран

Речник на българския език

свръхкултивиран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свръх-кул-ти-ви-ран
непълен член свръх-кул-ти-ви-ра-ния
пълен член свръх-кул-ти-ви-ра-ни-ят
ж. р. свръх-кул-ти-ви-ра-на
членувано свръх-кул-ти-ви-ра-на-та
ср. р. свръх-кул-ти-ви-ра-но
членувано свръх-кул-ти-ви-ра-но-то
мн. ч. свръх-кул-ти-ви-ра-ни
членувано свръх-кул-ти-ви-ра-ни-те