свръхизобилие

Речник на българския език

свръхизобилие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свръ-хи-зо-би-лие
членувано свръ-хи-зо-би-ли-е-то
мн.ч. свръ-хи-зо-би-лия
членувано свръ-хи-зо-би-ли-я-та