свра̀ка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. свраки, ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката. ___ прил. сврачи, сврача, свраче и сврачо, мн. сврачи. Сврачи крака.
• Сврака ми е изпила ума/мозъка/акъла. — Разг. Постъпвам крайно неразумно.
• Хитрата сврака с двата крака._ — Разг. Нечестният човек сам пропада.
• Сврака ми е изпила ума/мозъка/акъла. — Разг. Постъпвам крайно неразумно.
• Хитрата сврака с двата крака._ — Разг. Нечестният човек сам пропада.
Грешни изписвания (1)
- свракъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | свра-ка | |
|---|---|---|
| членувано | свра-ка-та | |
| мн.ч. | свра-ки | |
| членувано | свра-ки-те | |
| звателна форма | — | |