сворче

Речник на българския език

сворче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свор-че
членувано свор-че-то
мн.ч. свор-че-та
членувано свор-че-та-та