своево̀лник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. своеволници, м. Своеволен човек.
Грешни изписвания (7)
- своеволнек
- своиволнек
- своиволник
- свуеволнек
- свуеволник
- свуиволнек
- свуиволник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сво-е-вол-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | сво-е-вол-ни-ка | |
| пълен член | сво-е-вол-ни-кът | |
| мн.ч. | сво-е-вол-ни-ци | |
| членувано | сво-е-вол-ни-ци-те | |
| бройна форма | сво-е-вол-ни-ци | |
| звателна форма | сво-е-вол-ни-ко | |