сводник

Речник на българския език

сво̀дник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сводници, м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • своднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свод-ник
непълен член свод-ни-ка
пълен член свод-ни-кът
мн.ч. свод-ни-ци
членувано свод-ни-ци-те
бройна форма свод-ни-ци
звателна форма свод-ни-ко