свободолюбие

Речник на българския език

свободолю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • свободулюбие
  • свобудолюбие
  • свобудулюбие
  • свубодолюбие
  • свубодулюбие
  • свубудолюбие
  • свубудулюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сво-бо-до-лю-бие
членувано сво-бо-до-лю-би-е-то
мн.ч. сво-бо-до-лю-бия
членувано сво-бо-до-лю-би-я-та