свитка

Речник на българския език

свѝтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. свитки, ж. Диал. Искра. Хвърли дървото в огъня и нагоре литнаха свитки от жарта.
Свитки ми излизат от очите. — Изпитвам много силна болка от удар. мн. свитки, ж. Диал. Малка връзка от еднородни предмети; снопче.
До свитка. — Докрай, напълно, до най-малката част. Къщата им изгоря до свитка.

Грешни изписвания (1)

  • свиткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свит-ка
членувано свит-ка-та
мн.ч. свит-ки
членувано свит-ки-те
звателна форма