свирач

Речник на българския език

свира̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. свирачи, м. Разг. Човек, който свири на музикален инструмент (обикновено народен). На събора дойдоха певци и свирачи от всички краища на страната.

Грешни изписвания (1)

  • сверач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сви-рач
непълен член сви-ра-ча
пълен член сви-ра-чът
мн.ч. сви-ра-чи
членувано сви-ра-чи-те
бройна форма сви-ра-чи
звателна форма сви-ра-чо