свинче

Речник на българския език

свинчѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. свинчета, ср. Малка свиня.
Като на свинче звънче (прилича).Разг. Ирон. Не прилича, не подхожда.
Морско свинче.Спец. Бозайник от разред гризачи с дължина на тялото около 30 см, с бяла козина, което често се използва като лабораторно животно.

Грешни изписвания (1)

  • свенче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свин-че
членувано свин-че-то
мн.ч. свин-че-та
членувано свин-че-та-та