свила

Речник на българския език

1. свѝла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Остар.
1. Коприна. Коси като от свила.
2. Влакнести израстъци на царевичен кочан.

Грешни изписвания (1)

  • свилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сви-ла
членувано сви-ла-та
мн.ч. сви-ли
членувано сви-ли-те
звателна форма —

2. свила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

свила е производна форма на свия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. свила — мин. деят. св. прич. ж. р.

свила е производна форма на свия (мин. деят. св. прич. ж. р.).

Връзки