светоусещане

Речник на българския език

светоусѐщане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Начин на възприемане на света.

Грешни изписвания (16)

  • светоусештане
  • светоосещане
  • светоосещъне
  • светоусещъне
  • светуосещане
  • светуосещъне
  • светуусещане
  • светуусещъне
  • свитоосещане
  • свитоосещъне
  • свитоусещане
  • свитоусещъне
  • свитуосещане
  • свитуосещъне
  • свитуусещане
  • свитуусещъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-то-у-се-ща-не
членувано све-то-у-се-ща-не-то
мн.ч. све-то-у-се-ща-ния
членувано све-то-у-се-ща-ни-я-та