светост

Речник на българския език

светост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • светос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-тост
членувано све-тост-та
мн.ч. све-тос-ти
членувано све-тос-ти-те
звателна форма