светлолюбив

Речник на българския език

светлолюбѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

светлолюбива, светлолюбиво, мн. светлолюбиви, прил. За растение, дърво, цвете — който обича светлината.

Грешни изписвания (15)

  • светлолйобив
  • светлолйубив
  • светлулйобив
  • светлулйубив
  • светлулюбив
  • свитлолйобив
  • свитлолйубив
  • свитлолюбив
  • свитлулйобив
  • свитлулйубив
  • свитлулюбив
  • светлолюбиф
  • светлулюбиф
  • свитлолюбиф
  • свитлулюбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свет-ло-лю-бив
непълен член свет-ло-лю-би-вия
пълен член свет-ло-лю-би-ви-ят
ж. р. свет-ло-лю-би-ва
членувано свет-ло-лю-би-ва-та
ср. р. свет-ло-лю-би-во
членувано свет-ло-лю-би-во-то
мн. ч. свет-ло-лю-би-ви
членувано свет-ло-лю-би-ви-те