светител

Речник на българския език

светѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

светителят, светителя, мн. светители, м. Християнски деец с особени заслуги; светец.

Грешни изписвания (3)

  • светитил
  • свитител
  • свититил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-ти-тел
непълен член све-ти-те-ля
пълен член све-ти-те-лят
мн.ч. све-ти-те-ли
членувано све-ти-те-ли-те
бройна форма све-ти-те-ли
звателна форма све-ти-те-лю