свети

Речник на българския език

1. свети — прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. све-ти
непълен член све-тия
пълен член све-ти-ят
ж. р. све-та
членувано све-та-та
ср. р. све-то
членувано све-то-то
мн. ч. све-ти
членувано све-ти-те

2. Свети — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

3. свети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

свети е производна форма на светя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. свети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

свети е производна форма на светя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. свети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

свети е производна форма на светя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

6. свети — повелително наклонение, ед. ч.

свети е производна форма на светя (повелително наклонение, ед. ч.).

7. свети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

свети е производна форма на светя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

8. свети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

свети е производна форма на светя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

9. свети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

свети е производна форма на светя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

10. свети — повелително наклонение, ед. ч.

свети е производна форма на светя (повелително наклонение, ед. ч.).

11. свети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

свети е производна форма на светя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

12. свети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

свети е производна форма на светя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

13. свети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

свети е производна форма на светя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

14. свети — повелително наклонение, ед. ч.

свети е производна форма на светя (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки