светейшество

Речник на българския език

светѐйшество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Обикн. с ваше, негово и др. — титла на патриарх или на папа.

Грешни изписвания (7)

  • светейшеству
  • светейшиство
  • светейшиству
  • свитейшество
  • свитейшеству
  • свитейшиство
  • свитейшиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-тей-шес-т-во
членувано све-тей-шес-т-во-то
мн.ч. све-тей-шес-т-ва
членувано све-тей-шес-т-ва-та