свато̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. сватовници, м. Разг.
1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват. Изпращам сватовници.
2. Лице, което урежда женитба между свои близки. Ставам сватовник. Бях им сватовник, преди да се оженят.
1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват. Изпращам сватовници.
2. Лице, което урежда женитба между свои близки. Ставам сватовник. Бях им сватовник, преди да се оженят.
Грешни изписвания (3)
- сватовнек
- свътовнек
- свътовник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сва-тов-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | сва-тов-ни-ка | |
| пълен член | сва-тов-ни-кът | |
| мн.ч. | сва-тов-ни-ци | |
| членувано | сва-тов-ни-ци-те | |
| бройна форма | сва-тов-ни-ци | |
| звателна форма | сва-тов-ни-ко | |