сватбарка

Речник на българския език

сватба̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сватбарки, ж. Разг. Жена сватбар.

Грешни изписвания (3)

  • сватбаркъ
  • свътбарка
  • свътбаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сват-бар-ка
членувано сват-бар-ка-та
мн.ч. сват-бар-ки
членувано сват-бар-ки-те
звателна форма