сватбар

Речник на българския език

сватба̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

сватбарят, сватбаря, мн. сватбари, м. Разг. Човек, който присъства и участва в сватбеното празненство. Вчера бяхме сватбари.

Грешни изписвания (1)

  • свътбар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сват-бар
непълен член сват-ба-ря
пълен член сват-ба-рят
мн.ч. сват-ба-ри
членувано сват-ба-ри-те
бройна форма сват-ба-ри
звателна форма сват-ба-рю