сбутване

Речник на българския език

сбутване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • збутване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбут-ва-не
членувано сбут-ва-не-то
мн.ч. сбут-ва-ния
членувано сбут-ва-ни-я-та