сборуване

Речник на българския език

сборуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • зборуване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбо-ру-ва-не
членувано сбо-ру-ва-не-то
мн.ч. сбо-ру-ва-ния
членувано сбо-ру-ва-ни-я-та