сборниче

Речник на българския език

сборниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • зборниче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбор-ни-че
членувано сбор-ни-че-то
мн.ч. сбор-ни-че-та
членувано сбор-ни-че-та-та