сафари

Речник на българския език

сафа̀ри съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. сафарита, ср.
1. Ловна експедиция за диви животни в резервати в Източна Азия или в Централна Африка. Ходя на сафари. Организирам сафари.
2. Прен. Къса спортна дреха от памучен плат с колан.

Грешни изписвания (3)

  • сафаре
  • съфаре
  • съфари

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-фа-ри
членувано са-фа-ри-то
мн.ч. са-фа-ри-та
членувано са-фа-ри-та-та