сателит

Речник на българския език

сателѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сателити, (два) сателита, м.
1. Спътник на небесно тяло.
2. Прен. Държава, чиято политика зависи от по-силна държава. ___ прил. сателитен, сателитна, сателитно, мн. сателитни. Сателитни телевизионни програми.
Сателитна антена._ — Телевизионна антена за улавяне на вълни от спътник.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • сатилит
  • сътелит
  • сътилит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-те-лит
непълен член са-те-ли-та
пълен член са-те-ли-тът
мн.ч. са-те-ли-ти
членувано са-те-ли-ти-те
бройна форма са-те-ли-та
звателна форма