сапфир

Речник на българския език

сапфѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сапфири, (два) сапфира, м. Скъпоценен прозрачен камък с тъмно- или светлосин цвят, разновидност на корунда, както и обработен екземпляр от него за бижута. ____ прил. сапфирен, сапфирена, сапфирено, мн. сапфирени.

Грешни изписвания (1)

  • съпфир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сап-фир
непълен член сап-фи-ра
пълен член сап-фи-рът
мн.ч. сап-фи-ри
членувано сап-фи-ри-те
бройна форма сап-фи-ра
звателна форма