сантим

Речник на българския език

сантѝм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сантими, (два) сантима, м.
1. Остар. Дребна монета, стотинка.
2. Разг. Сантиметър.
До сантим. — До стотинка, до край. Ще ти изплатя всичко до сантим.

Грешни изписвания (1)

  • сънтим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сан-тим
непълен член сан-ти-ма
пълен член сан-ти-мът
мн.ч. сан-ти-ми
членувано сан-ти-ми-те
бройна форма сан-ти-ма
звателна форма