сантасе

Речник на българския език

сантасѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Вид игра на карти за двама. Играя (на) сантасе.

Грешни изписвания (3)

  • сантъсе
  • сънтасе
  • сънтъсе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сан-та-се
членувано сан-та-се-то
мн.ч. сан-та-се-та
членувано сан-та-се-та-та