санскрит

Речник на българския език

санскрѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Мъртъв език, обработена форма на староиндийския език, на който е написана древната и средновековната художествена, философска и религиозна индийска литература; староиндийски език. ____ прил. санскритски, санскритска, санскритско, мн. санскритски.

Грешни изписвания (1)

  • сънскрит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сан-с-к-рит
непълен член сан-с-к-ри-та
пълен член сан-с-к-ри-тът
мн.ч. сан-с-к-ри-ти
членувано сан-с-к-ри-ти-те
бройна форма сан-с-к-ри-та
звателна форма