самум

Речник на българския език

саму̀м — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Сух и горещ вятър в пустинята, предизвикващ пясъчни вихри.

Грешни изписвания (1)

  • съмум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мум
непълен член са-му-ма
пълен член са-му-мът
мн.ч. са-му-ми
членувано са-му-ми-те
бройна форма са-му-ма
звателна форма —

Връзки