самоходен

Речник на българския език

самохо̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

самоходна, самоходно, мн. самоходни, прил. За машина — който се движи със собствен двигател. Самоходна артилерия. Самоходно оръдие.

Грешни изписвания (7)

  • самоходин
  • самуходен
  • самуходин
  • съмоходен
  • съмоходин
  • съмуходен
  • съмуходин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-хо-ден
непълен член са-мо-ход-ния
пълен член са-мо-ход-ни-ят
ж. р. са-мо-ход-на
членувано са-мо-ход-на-та
ср. р. са-мо-ход-но
членувано са-мо-ход-но-то
мн. ч. са-мо-ход-ни
членувано са-мо-ход-ни-те