самохвален

Речник на българския език

1. самохвален прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самофален

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мох-ва-лен
непълен член са-мох-вал-ния
пълен член са-мох-вал-ни-ят
ж. р. са-мох-вал-на
членувано са-мох-вал-на-та
ср. р. са-мох-вал-но
членувано са-мох-вал-но-то
мн. ч. са-мох-вал-ни
членувано са-мох-вал-ни-те

2. самохвален — мин. страд. прич. м. р.

самохвален е производна форма на самохваля (мин. страд. прич. м. р.).