самоучастие

Речник на българския език

самоучастие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-у-час-тие
членувано са-мо-у-час-ти-е-то
мн.ч. са-мо-у-час-тия
членувано са-мо-у-час-ти-я-та