самоупра̀вство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед. Разрешаване на въпроси, вземане на решения без оглед на законността или мнението на другите. Върша самоуправство.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- самооправство
- самооправству
- самоуправству
- самуоправство
- самуоправству
- самууправство
- самууправству
- съмооправство
- съмооправству
- съмоуправство
- съмоуправству
- съмуоправство
- съмуоправству
- съмууправство
- съмууправству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-уп-рав-с-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-уп-рав-с-т-во-то | |
| мн.ч. | са-мо-уп-рав-с-т-ва | |
| членувано | са-мо-уп-рав-с-т-ва-та |