самоуправляване

Речник на българския език

самоуправляване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самоуправлъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-уп-рав-ля-ва-не
членувано са-мо-уп-рав-ля-ва-не-то
мн.ч. са-мо-уп-рав-ля-ва-ния
членувано са-мо-уп-рав-ля-ва-ни-я-та