самоуправлѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Право на вътрешно управление със свои сили и по свой правилник на организация, учреждение, държава; автономия. Университетът има самоуправление.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- самооправление
- самоопръвление
- самоупръвление
- самуоправление
- самуопръвление
- самууправление
- самуупръвление
- съмооправление
- съмоопръвление
- съмоуправление
- съмоупръвление
- съмуоправление
- съмуопръвление
- съмууправление
- съмуупръвление
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-уп-рав-ле-ние | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-уп-рав-ле-ни-е-то | |
| мн.ч. | са-мо-уп-рав-ле-ния | |
| членувано | са-мо-уп-рав-ле-ни-я-та |