самоунищожение

Речник на българския език

самоунищожѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • самоонещожение
  • самоонещужение
  • самоонищожение
  • самоонищужение
  • самоунещожение
  • самоунещужение
  • самоунищужение
  • самуонещожение
  • самуонещужение
  • самуонищожение
  • самуонищужение
  • самуунещожение
  • самуунещужение
  • самуунищожение
  • самуунищужение
  • съмоонещожение
  • съмоонещужение
  • съмоонищожение
  • съмоонищужение
  • съмоунещожение
  • съмоунещужение
  • съмоунищожение
  • съмоунищужение
  • съмуонещожение
  • съмуонещужение
  • съмуонищожение
  • съмуонищужение
  • съмуунещожение
  • съмуунещужение
  • съмуунищожение
  • съмуунищужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-у-ни-що-же-ние
членувано са-мо-у-ни-що-же-ни-е-то
мн.ч. са-мо-у-ни-що-же-ния
членувано са-мо-у-ни-що-же-ни-я-та