самоубѝец
—
съществително име, мъжки род
(тип 13)
Значение
мн. самоубийци, м.
1. Този, който е посегнал на живота си или се е самоубил. В болницата имало отделение за връщане към живота на самоубийци. Самоубийците се погребват на отделно място. Животни самоубийци.
2. Прен. Лице, което чрез поведение или начин на живот унищожава здравето, кариерата, положението си.
1. Този, който е посегнал на живота си или се е самоубил. В болницата имало отделение за връщане към живота на самоубийци. Самоубийците се погребват на отделно място. Животни самоубийци.
2. Прен. Лице, което чрез поведение или начин на живот унищожава здравето, кариерата, положението си.
Грешни изписвания (15)
- самообиец
- самообииц
- самоубииц
- самуобиец
- самуобииц
- самуубиец
- самуубииц
- съмообиец
- съмообииц
- съмоубиец
- съмоубииц
- съмуобиец
- съмуобииц
- съмуубиец
- съмуубииц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-у-би-ец | |
|---|---|---|
| непълен член | са-мо-у-би-е-ца | |
| пълен член | са-мо-у-би-е-цът | |
| мн.ч. | са-мо-у-бий-ци | |
| членувано | са-мо-у-бий-ци-те | |
| бройна форма | са-мо-у-бий-ци | |
| звателна форма | са-мо-у-би-е-цо | |