самотница

Речник на българския език

само̀тница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. самотници, ж. Жена самотник.

Грешни изписвания (7)

  • самотнеца
  • самотнецъ
  • самотницъ
  • съмотнеца
  • съмотнецъ
  • съмотница
  • съмотницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мот-ни-ца
членувано са-мот-ни-ца-та
мн.ч. са-мот-ни-ци
членувано са-мот-ни-ци-те
звателна форма