самотѝя
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Продължителна, абсолютна, мъчителна самота. Прекара две години в самотия. В това място цари истинска самотия.
Грешни изписвания (4)
- самотиъ
- самутия
- съмотия
- съмутия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-тия | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-ти-я-та | |
| мн.ч. | са-мо-тии | |
| членувано | са-мо-ти-и-те | |
| звателна форма | — | |