самосвал

Речник на българския език

самосва̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. самосвали, (два) самосвала, м. Камион с метална каросерия и с механизъм за саморазтоварване. Пръстта се пренася със самосвали.

Грешни изписвания (3)

  • самусвал
  • съмосвал
  • съмусвал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мос-вал
непълен член са-мос-ва-ла
пълен член са-мос-ва-лът
мн.ч. са-мос-ва-ли
членувано са-мос-ва-ли-те
бройна форма са-мос-ва-ла
звателна форма