самопроизво̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
самопроизволна, самопроизволно, мн. самопроизволни, прил. Който възниква от само себе си, без външни причини. Самопроизволно изпускане на урина.
Грешни изписвания (31)
- самопроезволен
- самопроезволин
- самопроизволин
- самопруезволен
- самопруезволин
- самопруизволен
- самопруизволин
- самупроезволен
- самупроезволин
- самупроизволен
- самупроизволин
- самупруезволен
- самупруезволин
- самупруизволен
- самупруизволин
- съмопроезволен
- съмопроезволин
- съмопроизволен
- съмопроизволин
- съмопруезволен
- съмопруезволин
- съмопруизволен
- съмопруизволин
- съмупроезволен
- съмупроезволин
- съмупроизволен
- съмупроизволин
- съмупруезволен
- съмупруезволин
- съмупруизволен
- съмупруизволин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | са-моп-ро-из-во-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са-моп-ро-из-вол-ния | ||
| пълен член | са-моп-ро-из-вол-ни-ят | ||
| ж. р. | са-моп-ро-из-вол-на | ||
| членувано | са-моп-ро-из-вол-на-та | ||
| ср. р. | са-моп-ро-из-вол-но | ||
| членувано | са-моп-ро-из-вол-но-то | ||
| мн. ч. | са-моп-ро-из-вол-ни | ||
| членувано | са-моп-ро-из-вол-ни-те | ||