самопоказание

Речник на българския език

самопоказание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-по-ка-за-ние
членувано са-мо-по-ка-за-ни-е-то
мн.ч. са-мо-по-ка-за-ния
членувано са-мо-по-ка-за-ни-я-та