самооправдание

Речник на българския език

самооправда̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • самоопръвдание
  • самоуправдание
  • самоупръвдание
  • самуоправдание
  • самуопръвдание
  • самууправдание
  • самуупръвдание
  • съмооправдание
  • съмоопръвдание
  • съмоуправдание
  • съмоупръвдание
  • съмуоправдание
  • съмуопръвдание
  • съмууправдание
  • съмуупръвдание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-оп-рав-да-ние
членувано са-мо-оп-рав-да-ни-е-то
мн.ч. са-мо-оп-рав-да-ния
членувано са-мо-оп-рав-да-ни-я-та