самообла̀гане
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
ср., само ед. ист. В близкото минало в България — решено чрез гласуване от жителите даване на процент от доходите за местно градоустройство и благоустрояване. Давам 3% от заплатата си за самооблагане.
Грешни изписвания (15)
- самооблагъне
- самоублагане
- самоублагъне
- самуоблагане
- самуоблагъне
- самуублагане
- самуублагъне
- съмооблагане
- съмооблагъне
- съмоублагане
- съмоублагъне
- съмуоблагане
- съмуоблагъне
- съмуублагане
- съмуублагъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-об-ла-га-не | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-об-ла-га-не-то | |
| мн.ч. | са-мо-об-ла-га-ния | |
| членувано | са-мо-об-ла-га-ни-я-та |