самонасо̀чване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
Грешни изписвания (15)
- самонасочвъне
- самонъсочване
- самонъсочвъне
- самунасочване
- самунасочвъне
- самунъсочване
- самунъсочвъне
- съмонасочване
- съмонасочвъне
- съмонъсочване
- съмонъсочвъне
- съмунасочване
- съмунасочвъне
- съмунъсочване
- съмунъсочвъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-на-соч-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-на-соч-ва-не-то | |
| мн.ч. | са-мо-на-соч-ва-ния | |
| членувано | са-мо-на-соч-ва-ни-я-та |