самонапомняне

Речник на българския език

самонапомняне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самонапомнъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-на-пом-ня-не
членувано са-мо-на-пом-ня-не-то
мн.ч. са-мо-на-пом-ня-ния
членувано са-мо-на-пом-ня-ни-я-та