самонаемане

Речник на българския език

самонаемане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-на-е-ма-не
членувано са-мо-на-е-ма-не-то
мн.ч. са-мо-на-е-ма-ния
членувано са-мо-на-е-ма-ни-я-та